Защо има хора, на които всичко им е уредено?

Това е един от дефектите на света. Някакви тъпи идиоти, които не са направили нищо с живота си се разхождат с огромни, лъскави коли, а лекарят, който спасява живота на любимите ти хора получава смешна заплата и много работни часове.

 

Просто е така. Ужасно е, нечестно е и човек иска да се разплаче от яд, но е така. Колкото и да се вайкаш нещата стоят по начина, по който стоят и само някоя висша сила може да ги промени. А ако това случайно стане, вероятно пак няма да си доволен.

 

Гледай себе си. Не по егоистичен начин, а по начин, който да се опита да те накара да не бърникаш с желания и погледи в супата на другия. Ти си важен в твоята история, твоите проблеми са това, което те спъва, а начинът, по който се справяш с тях по време на и след тях те оформя като човек. Ще ти покаже какъв си. А ако не можеш да извлечеш друго от трудностите, нека поне е това. Достатъчно е.

 

 

Чуждата паничка не винаги е по-хубава. Според нечий думи ако можеше да поставиш своите проблеми и тези на отсрещния на една маса ще вземеш собствените си. Защото си мислим, че ни е много лошо и ужасно, но ако можеше да се поразходиш в обувките на съседчето щеше да оцениш това, което вече имаш, та дори и нещата, които нямаш. Някой хора ги удря мокър парцал по главата и си дават сметка колко много мрънкат напразно, чак когато нещо лошо се случи.

 

А ти ще разбереш колко всъщност си добре, когато нещо лошо се случи. На принципа на „човек разбира колко много обича някого, чак когато го загуби“. Не съм изцяло съгласна, но можем да приложим същото нещо и тук. Сега мислиш, че имаш проблеми и ти става още по-гадно, когато видиш, че на този до теб – независимо дали е семейство, приятел или враг – всичко му е перфектно, та чак се къса по шевовете. Нарича се завист и независимо колко ти се иска да бъдеш благороден и добър човек, няма място за заблуда – всички завиждаме понякога, на някого, и това, че ни е срам да си го признаем не значи, че не го правим. Можеш да си затвориш очите за проблема, но той продължава да е там. И понеже завиждаш те хваща още по-яд. Но каквито и проблеми да имаш, когато те минат след време ще дойдат по-лоши. И тогава ще милееш за онези първите, които вече няма да си струват толкова големи. Така ще стане и със следващите.

 

Всеки има хубаво и лошо в живота си. Твоето лошо може да ти се струва отвратително и непоносимо, и да те накара да искаш чуждото добро. Но никой не знае какво се случва зад затворени врати. Няма перфектни хора, няма перфектни животи, винаги има нещо. Нещо, което да разваля идилията и докато наблюдаваш член на семейството си, приятел или враг, мислейки си колко му е лесно и лекичко в живота се опитай да си дадеш сметка, че всъщност шансът това наистина да е така някак си не съществува. Докато не знаеш цялата истина не си пожелавай чуждото. Ще ти е трудно да го повярваш, но като нищо ще се окаже много по-зле от твоето. И тогава какво правим?

Автор: Моника Цветкова